Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.12.2006 22:20 - Първа любов
Автор: tessy Категория: Тя и той   
Прочетен: 7006 Коментари: 6 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

До тебе бях. А ти не ме виждаше. Мразех, когато го правеше. Какво ли не ти говорих за да не го правиш. Не искаше да ме слушаш, сякаш ме нямаше. А бях до тебе, ръката ти държах. Сълзите се стичаха по страните ми... Колко ми беше трудно в тези моменти. Нараняваше сам себе си, но нараняваше толкова много и мен. Понякога посягаше да ме удариш. Винаги се спираше обаче. Някаква част от съзнанието ти, което потъваше, ме разпознаваше и те спираше. Държах главата ти, милвах косата ти, прегръщах те, а ти ме отблъскваше.

Обичах те. С онази детска обич, непорочна. Любов, тогава мислех силна и истинска. Любов реална и чиста. Любов, която ме изпълваше, но не ме удоволетворяваше. Носеше ми само страдания и сълзи. Моята първа любов. Колко ме молеше ти да те оставя, колко пъти си тръгвах разплакана... и колко пъти после се връщах, колко пъти те молех да не се разделяме, колко пъти се разделяхме... Колко сълзи и думи се изляха.

Това бе твоя начин на живот, а аз нямах място в него. Не те исках такъв и исках да те променя. Ех, не знаех тогава, че това е нещото, което всички жени искат, но малко успяват да постигнат. Исках да станеш по- добър, да не го правиш повече. Да ми показваш любовта си, да ти се отдам. Но ти винаги се спираше след целувките ни. Харесваше ме, а и ме обичаше. Поне така ми казваше.

Не бяхме едно цяло, никога нямаше да бъдем. Бяхме всеки за себе си. Аз бях далеч от твоите неща. Бях добро момиче, без пороци. А ти беше лошия пич. Пиеше, пушеше и се друсаше. Какво съм харесвала в теб днес не мога да си обясня, а тогава много ме привличаше. Но това се случва с добрите момичета, винаги се влюбват в неподходящия мъж. Всички казваха, че ще ми повлияеш зле. Но това не се случи- достатъчно умна бях за да знам, че твоя път не е правилния, че не е този, който искам да следвам. Че не е моя. За мен всички тези неща, които ти правеше не бяха “върха”, бяха просто глупости. Колкото и модерно бе да се друсаш, да слушаш Нирвана и Офспринг. Да си от ъндърграунд- а. Вярно, че повечето време го прекарвахме точно в ъндърграунд помещения- дискотеки, барове, мазета. Но някой така и не разбраха, че да си куул не означава да се друсаш. И на мен ми харесваше алтернатив музиката, но наркотиците не бяха сред моите фаворити. Дори и леките. Бяха за слаби хора, за хора, които не познаваха себе си. И все още мисля така. В това отношение зрелостта не ме промени.

А след нашата раздяла изпаднах в депресия. Не го знаех тогава, не познавах тези състояния, не можех да определя състоянието си адекватно. А и нямаше кой да ми обърне внимание. Ти не го заслужаваше обаче. А и не те интересуваше. Твоят живот си продължаваше по обичайния начин- пиене и наркотици. А в мен остана празнина. Празнина, която я имаше и когато бях с теб, но от притеснения по теб, от всички тези страдания и тревоги, не забелязвах. Не знаех, че я има. Тази празнина бе липса. Липса на любов. Любов, която не е само думи, а и действия. Любов, която те кара да мечтаеш. Да летиш. Която те прави по- добър и те извисява.

И все пак съм благодарна на живота, че съм имала и онези моменти с теб. Моментите, които ще помня винаги. Моментите, които ми показаха каква не трябва да бъде любовта. И колко е грешно всичко това.

До тебе бях. А ти не ме виждаше. Мразех, когато го правеше. Какво ли не ти говорих за да не го правиш. Не искаше да ме слушаш, сякаш ме нямаше. А бях до тебе, ръката ти държах. Сълзите се стичаха по страните ми... Колко ми беше трудно в тези моменти. Нараняваше сам себе си, но нараняваше толкова много и мен. Понякога посягаше да ме удариш. Винаги се спираше обаче. Някаква част от съзнанието ти, което потъваше, ме разпознаваше и те спираше. Държах главата ти, милвах косата ти, прегръщах те, а ти ме отблъскваше.

Обичах те. С онази детска обич, непорочна. Любов, тогава мислех силна и истинска. Любов реална и чиста. Любов, която ме изпълваше, но не ме удоволетворяваше. Носеше ми само страдания и сълзи. Моята първа любов. Колко ме молеше ти да те оставя, колко пъти си тръгвах разплакана... и колко пъти после се връщах, колко пъти те молех да не се разделяме, колко пъти се разделяхме... Колко сълзи и думи се изляха.

Това бе твоя начин на живот, а аз нямах място в него. Не те исках такъв и исках да те променя. Ех, не знаех тогава, че това е нещото, което всички жени искат, но малко успяват да постигнат. Исках да станеш по- добър, да не го правиш повече. Да ми показваш любовта си, да ти се отдам. Но ти винаги се спираше след целувките ни. Харесваше ме, а и ме обичаше. Поне така ми казваше.

Не бяхме едно цяло, никога нямаше да бъдем. Бяхме всеки за себе си. Аз бях далеч от твоите неща. Бях добро момиче, без пороци. А ти беше лошия пич. Пиеше, пушеше и се друсаше. Какво съм харесвала в теб днес не мога да си обясня, а тогава много ме привличаше. Но това се случва с добрите момичета, винаги се влюбват в неподходящия мъж. Всички казваха, че ще ми повлияеш зле. Но това не се случи- достатъчно умна бях за да знам, че твоя път не е правилния, че не е този, който искам да следвам. Че не е моя. За мен всички тези неща, които ти правеше не бяха “върха”, бяха просто глупости. Колкото и модерно бе да се друсаш, да слушаш Нирвана и Офспринг. Да си от ъндърграунд- а. Вярно, че повечето време го прекарвахме точно в ъндърграунд помещения- дискотеки, барове, мазета. Но някой така и не разбраха, че да си куул не означава да се друсаш. И на мен ми харесваше алтернатив музиката, но наркотиците не бяха сред моите фаворити. Дори и леките. Бяха за слаби хора, за хора, които не познаваха себе си. И все още мисля така. В това отношение зрелостта не ме промени.

А след нашата раздяла изпаднах в депресия. Не го знаех тогава, не познавах тези състояния, не можех да определя състоянието си адекватно. А и нямаше кой да ми обърне внимание. Ти не го заслужаваше обаче. А и не те интересуваше. Твоят живот си продължаваше по обичайния начин- пиене и наркотици. А в мен остана празнина. Празнина, която я имаше и когато бях с теб, но от притеснения по теб, от всички тези страдания и тревоги, не забелязвах. Не знаех, че я има. Тази празнина бе липса. Липса на любов. Любов, която не е само думи, а и действия. Любов, която те кара да мечтаеш. Да летиш. Която те прави по- добър и те извисява.

И все пак съм благодарна на живота, че съм имала и онези моменти с теб. Моментите, които ще помня винаги. Моментите, които ми показаха каква не трябва да бъде любовта. И колко е грешно всичко това.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. noir - ~ N ~
22.12.2006 22:27
Всяко начало е трудно :) но приятно :)
цитирай
2. sineater - не всяко
23.12.2006 01:42
повтарям - не всяко
цитирай
3. tija - Първата любов! Боже, кога беше моята?
29.12.2006 17:55
Първата любов! Боже, кога беше моята? Каквато и болка да ти е причинила, това е онова красиво нещо, с което ще сравняваш всички други красиви неща, които ще ти се случват.
Всички се разделяме.
Общо правило е, че първата любов не оцелява. Все още не съм намерила отговора за себе си защо. Може би ти тепърва ще го откриеш.
цитирай
4. анонимен - moita parva lubov beche skoro
02.01.2007 23:35
moita parva lubov beche skoro predi 5 godini edno mom4e ot nachiq klas to mi razbi sarceto ochte nemoga da go zabravq a sa minali 5 godini sega sam na petnaise imala sam ot togava mnogo gadjetya pravisla sam i sex i sam celuvala no pri vsqko mislene i dokosvane do mom4e az si spomnqm za nego parvata misal v glavata mi e toi i parvata duma vse ochte go obi4am i nqma da spra da go obi4am toi e nai dobroto i krasivo mom4e mnogo mil vsi4ki momi4eta mu se lepat kato magniti no az go poznavam nai dobre i znam 4e toi kurvi ne haresva toi me zabelqzva kazvala sam mu 4e go haresvam i toi me haresva edin den znam 4e chte stane nechto
цитирай
5. анонимен - Didi
30.09.2007 00:20
Mmm...nastryhnah!4estno ti kazvam vse edno si go pisla za men!Moqta pyrva liubov be6e sy6tiq kato tvoq i ne6tata se razviha po sy6tiq na4in i az bqh sy6tata kato teb,moje bi vse o6te sym!Unikalno prosto!Liubopitno mi e samo kak se razdelihte?Ti li se osyzna i go ostavi?
цитирай
6. tessy - ами Диди,
30.09.2007 22:27
не, той поиска да се раделим. Така и не разбрах защо. Казваше, че ме обича и въпреки това... Може би е било за добро, трябва да е било за добро. Дълго време ме избягва, казваше, че знае, че ме е наранил и затова така се държи.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tessy
Категория: Тя и той
Прочетен: 449601
Постинги: 130
Коментари: 563
Гласове: 3592
Архив