Здравейте!
С този постинг искам да Ви представя един човек.
Разказът който следва по-долу е коментар на човека, когото искам да Ви представя.
Той е "домакин" на една компанийка приятни хора, към която смея да се причисля и аз и блогът му е като един уютен дом, който винаги е отворен за нас, приятелите му и е арена на приятни емоции и изживявания.

Но нека Ви копирам коментарът му към постинга на hloris "Няма ненаказано добро":
6. lovertosimplicity - Тук няма какво да се мисли!
01:44 Ако правиш добро с цел да получиш някакво признание - по-добре не го прави!
Не носи ли самото добро удовлетворението от факта, че си го направил?
М?
Поста ми, посветен на Приятелката...
Когато правех тези снимки направих и още една...
В подлеза на "Орлов мост" има една баба, която вечер протяга ръката си...
Тя вече ме познава и знае, че ще и дам точно левче, а не исканите 20 ст.
Това е вид приятелство.
Като ме види да слизам по стълбите и лицето й грейва.
И съм сигурен, че не е от мисълта за левчето, а от Топлинката, която изпитва, че ме познава (по физиономия).
Аз й давам левчето по същата тая причина - защото ми става някак си топло.
Мога да й дам и 2 и 20!
Но това според мен би я намъчнило.
Аз искам тя да ме приема като... равен!
Иска да гледа на мен като на човек, какъвто съм.
Човек, който не отвръща поглед на другата страна и да се прави, че говори по ГСМа, а се вглежда в Очите й.
Та тя до преди 10 години може да е била Учителка, Лекарка или каквото там се сетите и да е спасила баща Ви или майка Ви от болест или духовна пустота!
По дяволите!
Това замисля ли се някой?
Тази вечер щях да закъснея за... една среща.
Просто имах важен разговор с моя Приятелка и се забавих.
И понеже видях, че така ще стане се обадих и от там, където ми беше срещата ми изпратиха кола да ме вземе.
Не, че не можех да закъснея, просто без мен нямаше да може да започне срещата и щяха да ме чакат.
Казах на шофьора да мине през "Орлов мост".
Той не зададе въпрос защо, след като сме в реципрочната посока.
Те, шофьорите, не задават въпроси.
Не са психолози и работата им е да карат.
Спря над самото място, където отдолу е бабата, там му посочих.
Слезнах...
Имаше репортери с камери...
Една от тях забеляза по-... шикозният автомобил и посочи на оператора да обърне камерата...
Тръгна и разбрах, че ще ме пресрещне.
Извадих от джоба си слънчевите очила и ги сложих, макар да беше 19:55 и да нямаше нужда.
Още от 3-4 метра вдигнах ръка и й казах "No comment!". цитирай   7. lovertosimplicity - След като я подминах, вече в горната част на стълбите свалих очилата.
01:48 Защо ли?
За да може бабата да ме познае!
Тя си беше там долу, протегнала ръка и чакаща своите 20 ст.
Видя ме и очите й отново блеснаха!
Предполагам защото моите са се отразили в нейните!
Ако не бях свалил защитните очила, това нямаше как да се получи.

Хора!
Свалете защитните очила от Душите и Сърцата си!

Рей

След този коментар-разказ на Рей аз за себе си специално мога само де са питам "Наистина, не можем ли да бъдем по-добри и милостиви? Не можем ли да "свалим защитните очила от Сърцата и Душите", както казва той?

Благодарим ти Рей!
За урока по човещина!

да свалим очилата от сърцата и да премахнем защитните си стени към подстъпа на
сърцата си,и нека Добротата да спаси Света,защото,защото там е Истината,и Пътят,и
Светлината,и Спасението на самите нас...от нас!

Благодаря ти,Рей,за това,че ни показваш как да бъдем хора,о,не...просто Човеци!

Уважаема Лея, този спонтанно създаден постинг ме кара дълбоко да се замисля!
Дано от Днес.бг го забележат и препечатат, за да стигне до повече хора, ако има как - до всички хора. На мен не ми се е налагало да свалям очилата и в пряк, и в праносен смисъл. Аз вървя по улиците като светкавица и не винаги спирам, макар и всичко да виждам. Най-силни сантименти изпитвам към уличните музиканти, особено ако е някое дете. Веднъж една цигуларка си беше изрязала пръстите на лявата ръкавица, за да може да свири в свирепия студ. Представих си, че е моята внучка - ученичка на виола. Как да не спреш?
Когато оставям, правя го тихомълком. Но не мога винаги, болката е на всяка крачка.
Един египетски писател давал понякога 200 долара на някой бедняк от улицата и го проследявал за какво ще ги похарчи. За мен това има голямо значение. Безгрешно разпознавам кой моли за хляб и кой проси за цигари, алкохол или наркотици. Всичко е много сложно...
Ако бях... О, всички казваме така... Ако имах власт, бих направил така, че учебната година след 2-3 месеца да започне в цялата страна с дискусия върху този постинг.
Хвала на Хлорис, на Рей и на Лея. Старият телескоп "Пиер" се гордее с вас.

Разказаното ми припомни очите и усмивката на възрастна жена, която на подлеза на гарата продаваше подправки. Всеки път, когато минех от там и я видех, си купувах подправки от нея. Една дребичка, миловидна, а усмивката и не слизаше от лицето щом очите ни се срещнеха.
"Хора!
Свалете защитните очила от Душите и Сърцата си!" Ще допълня думите на Рей: И ще се познаете.
Имаме нужда да се открием отново по човещината, която носим в себе си и сме заключили в душите си. До кога?

точно както Рей слага в определен момент тъмните очила на очите си, макар и не за защита от слънчевата светлина, точно така се НАЛАГА и да носим другите. Кое го налага? Няма по-уязвима и по-ранима голота от голотата на душата. Раните по нея са най-болезнени. Особено тук, когато не знаеш от кого, от къде и защо си получил ритник по душата. А ритника по душата е най-болезнен и унизителен. Тук могат да те наранят така, че да разбереш, че си направил грешка, че си се открил и да забравиш желанието си да се откриваш. Както беше казал някой, "Щом разтворим ръце за прегръдка, вече сме готови за разпятие". Тълпата винаги е готова да разпъне оня, който е различен от нея, нали. Тя не разпъва себеподобните. Злото съществува и чака оголени души и сърца, за да раздава ритници и да разпъва. Иначе, както казах, ентусиазмът е хубав. Пожелавам последователи.