Прочетен: 1411 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 05.04.2007 00:42
На пустия плаж не се виждаше жива душа. Смрачаваше се и духаше вятър. Една фигура се показа иззад дюните и бавно се отправи към морето. Младото момиче носеше плажна чанта в едната си ръка. Погледът й беше отправен към хоризонта, видът й- сериозен и съсредоточен. Приближи се до морето. Озовавайки се до него, събу сандалите си и потопи крака във водата. Краката й потъваха в пясъка, за да бъдат заличени само след миг от малките вълнички. Постоя за миг с крака, заливани от вълните, замислена и гледаща хоризонта. Дългата й бяла рокля се развяваше от вятъра и се усукваше около краката й. Вдигна ръце към главата си и освободи косата си, до този момент пристегната на кок. Един път разпуснати, дългите й коси започнаха да се увиват около лицето, влизаха в очите й, но тя не ги забелязваше.
Обърна се и се отдалечи от морето. Когато беше на достатъчно разстояние, остави чантата си на земята и приседна на пясъка.
Постоя известно време загледана в нищото, заслушана в собствените си мисли. След известно време, не знаеше точно колко, се изправи и съблече роклята си. Мракът се спускаше и започваше да я обгражда. Луната се показа и освети морето. Очерта се лунната пътека. Напълно гола тя се наведе и отвори чантата си. Отвътре извади бутилка шампанско и една снимка. Вятърът галеше тялото й, все още не бе съвсем студен, но загрятото й тяло, усещаше хлад. Косъмчетата по цялото й тяло настръхнаха, зърната на гърдите й щръкнаха и бюста й се втвърди. Извади чаша от чантата и наля от бутилката. Започна да отпива на малки глътки. След като изпи съдържанието я пусна на земята.
С бутилка в едната ръка и със снимката в другата, тя се приближи до морето. С навлизането във водата, спомените започнаха да нахлуват в нея...
Спомни си онази нощ преди десет години. Нощта на този същия плаж. Спомни си щастието, което изпитваше пред онази вечер. Горещите и парещи целувки, дивата и изпепеляваща страст. Страха, който изпита при нощното къпане и облекченитето, намирайки, докосвайки и държейки ръката му в мрачната морска шир. Безметежността на онази вечер. Невероятното усещене за дълбочина, споделеност и цялост, гледайки го в очите, когато той проникваше за първи път в нея. А после изгрева, който посрещнаха заедно. Тя, сгушена в него, двамата загледани в необятното море.
Това б нощта, в която момичето и жената в нея се срещнаха, и в която се разделиха завинаги. Това бе нощта, в която любовта и болката бяха едно цяло... Това бе единствената им вечер. Вечерта, в която тя го видя за последен път.
Започна да навлиза бавно във водата. Надигаше бутилката , течността изпълваше устата й, излизаше извън нея и се стичаше по брадичката, врата. Шампанското обливаше гърдите й. Сълзите й потекоха. Бавно поемаха по пътя си, стичаха се нежно по бузите. Сливаха се с алкохола, плъзгаха се по брадичката и гърдите. Дишането й се ускори, хлиповете разтърсваха цялото й тяло. Викът изпълни пространството и изплаши птиците. Вик на отчаяние и огромна болка. Викът, събрал в себе си болката носена през всички тези години. Вик, продължил цяла вечност и разкъсващ тялото й. Изпусна бутилката и я остави да плува по повърхността. Лицето й бе изкривено от болка и плачът разтърсваше тялото. Скъса снимката на стотици малки парченца и ги разпръсна по повърхността на морето... Бе дошло време да погребе спомена.