Midlelife crisis. Или преведено на български криза на средната възраст. Може да се каже и средновъзрастова криза и може би звучи по- добре.

Аз не съм все още в средната възраст. Малко ми остава... какво са някакви си три години. Тогава започва и времето на големите клейма. Всеки ти лепва по едно и няма оправия. Не, че и сега ги нямам. Просто малко или много съм се отдалечила от хората, които ги създават. А и не ми пука. Но не за това ще говоря сега.

На 27 години съм и не може да се каже, че това състояние, в което съм е криза на средната възраст, просто защото не мисля, че живота ми ще е до 55 години като максимум (то тези неща никога не могат да се твърдят със сигурност, но все пак се надявам да е поне до 60). Вярвам, че ще живея по- дълго. И все пак съм в криза. Midlelife crisis ме определя точно. Момента, в който трябва да се направи прелом. Момента, в който разбираш, че живота ти се нуждае от оСВЕЖАване (КРЪВ) и се чудиш какво по- точно можеш да направиш по въпроса. Да скочиш с бънджи, да започнеш да употребяваш наркотици, да изневериш, да се разведеш, да се ожениш и толкова много други неща. Някои от тях ще направиш, но голяма част не ще осъществиш. Но тези, които ще осъществиш ще внесат свежата струя въздух в еднообразния ти живот. Тези неща ще върнат позагубилата се сила за живот и ще ти дадат куража да продължиш. Да излезеш от кризата, за да влезеш в нея отново след време.

Кризите са с нас през целия ни живот. Израствайки страдаш, обичаш, разлюбваш, влизаш и излизаш от кризи. Кризи в пубертета, кризи след абитуриентския бал, кризи, когато се омъжи най- добрата ти приятелка. Кризи, когато й се роди дете... Кризи. Винаги успяваш да излезеш от тях. По един или друг начин. Не успееш ли те сграбчва депресията. Което само по себе си е много лошо. Кризите са прелом в живота. И ето, че сега отново е настъпил момент за прелом. В моя живот. Midlelife crisis. Определям го така, защото са точно въпросите на средновъзрастовата криза, които ме терзаят.

Midlelife crisis. Въпроси накъде, какво, защо. Както във всеки един живот. Главните въпроси за мен в момента са: Къде и Защо, които са неразривно свързани и преплетени като моряшки възел. Къде е Тя и Защо не я намирам, Къде се намирам и Защо съм тук, Къде останаха всички приятели и Защо ме забравиха, Къде е смисъла на този живот и Защо, по дяволите, не го намирам... И какво- Какво да правя оттук нататък. На въпросите едва ли ще си отговоря. Поне не и днес. То при мен все така става. Въпросите остават без отговор. А животът продължава. Развръзката сама идва, въпросите сами намират своя отговор, проблемите сами се разрешават. Стига само да промениш нещо, за да се промени и живота ти. То е като да хвърляш камъчета по водна повърхност. Всяко камъче предизвиква създаването на окръжности (това е, което се случва на повърхността), но истината е отдолу. Камъчето размътва водата, плаши малката рибка, която преминава отдолу и най- накрая потъва и пада на дъното върху едно малко водорасло, което затиснато променя своята форма. Но ти това не можеш да го видиш. Можеш да си го представиш, но почти никога не го правиш. Така е и с промените в живота ти. Макар и малки след себе си водят много промени. Понякога даже не усещаме, че нещо се е променило. Промяната води промяна. Някои промени не ги виждаш. Усещаш ги след време. А е можело да си ги представиш първо, и ако не ти харесат да ги избегнеш.

Midlelife crisis. А живота продължава. С кризи.

Състоянието... Има и такава песен /на Faith no more/. Всъщност "криза" като понятие значи именно- преломен момент, тежък сега, но който дава шанс за промяна... Кризата съдържа в себе си промяна. Ако не й се предадем, разбира се... Някои го правят, за съжаление..........

Поздрави и успех в житейските промени, които ти /ни/ предстоят....... :)

Може да е супер изтъркано, но е факт - животът е битка, а кризтте са част от битките... Странно звучи, но иначе е адски скучен животът