Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.01.2007 23:18 - За децата с...
Автор: tessy Категория: Тя и той   
Прочетен: 1665 Коментари: 4 Гласове:
0



Винаги съм твърдяла, че нямам никакви страхове, че от нищо не ме е страх. Не е така. Днес реално осъзнах това. Този страх е бил винаги в мен, но толкова дълго време си съжителстваме, че го приемах като нещо нормално. Като част от мен и от моите мисли. Част от моя характер и от моята душа. Мое самостоятелно решение.

Страх ме е. Страх ме е от децата. От моите. От моите неродени деца.


Не ги искам. Не искам да имам деца. През целия си живот досега не съм искала да имам. Когато тази мисъл идваше понякога, винаги я отпъждах. Не я желаех, както не ги желая и тях. Не ги обичам. Не ги понясям. Казват, че децата са най- красивото нещо на този свят. Може и да е вярно, но аз не искам да разбирам дали е така. Красиви са само докато са малки, после порстват и стават възрастни, също като нас. Но не заради това не ги желая. Не ги желая, защото ме е страх от отглеждането им. Как да гледаш дете, когато себе си едвам гледаш и издържаш? Защо да го създаваш, за да страда ли? И не е ли по- добре да абортираш, отколкото да родиш, а да не можеш да го гледаш? Да го обречеш на страдание и мъки?


Страх ме е... и не толкова от грижите, които трябва да се полагат за тях. Страх ме е от това, което може да им се случи. Страх ме е, че външния свят ще ги нарани... страх ме е, че ще страдат... страх ме е, че ще ги боли... страх ме е, че ще се възползват от тях и, че ще ги нараняват... страх ме е, че могат да хванат какви ли не болести... страх ме е...

И затова няма да ги създавам... поне засега...




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lemonpie - ***
04.01.2007 09:07
Страх те е да поемеш отговорност за нещо повече просто, а всъщност не е толкова лошо :-) И страшно не е дори, защото всеки миг страх и притеснение се отплаща милиони пъти в детската усмивка, в големите очи, които те следват навсякъде и без думи ти казват: "Мамо, обичам те!"
цитирай
2. ema - С право те е страх...
04.01.2007 18:14
Наистина е страшно, но когато един ден си с точния човек ще си разделите страха / е не по-равно, за теб ще остане повече/ и тогава е поносимо...Но си е страшничко след това докато дишаш...Е, има моменти когато този страх изчезва - когато ти се усмихват, когато спят здрави и спокойни...Но се връща и дори свикваш с него.
цитирай
3. анонимен - Tova 4ydo-decata!!!
08.01.2007 15:36
Boje,ne moje6 i da si predstavi6 kak ste si promeni6 mnenieto,kogato doide momenta i kogato razbere6,4e si bremenna ot lubimiq 4ovek!4yvstvoto,4e ste dade6 jivot na edno dete-na tvoeto dete;e nepovtorimo.I posle samoto rajdane,parviq dopir s malkoto 4ove4e,parvata ysmivka,parvata dymi4ka-MAMA,parvata neyverena kra4ka......-eto za tova si stryva da si roditel.E,ima gi i trydnite momenti,no pobqrvai-vsi4ko si zaslyjava,zastoto do teb ste e tvoeto malko sln4ice,tvoeto dete-za teb to vinagi ste si ostane dete,makar i porasnalo i trevogite za nego nikoga nqma da te napysnat,no pak radostite,koite ste ti donese sa nezamenimi s nisto drygo na sveta....
цитирай
4. eleni - съвсем разбираем страх...
26.01.2007 11:44
... но някой ден ще изчезне:)

А и не е само финансовата страна. Аз от време на време се питам как е съумяла моята майка да ме отгледа така че да стана това, което съм? И изобщо, какво правиш за да стане едно дете самостоятелно, мислещо, вярващо в себе си, да няма предрадсъдъци, да е чувствително, да има по-малко страхове и повече мечти? Не знам... струва ми се по-сложно и от атомна физика. Но знам, че когато дойде моментът ще се оправя с всичко:)))Вярвай повече в себе си:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tessy
Категория: Тя и той
Прочетен: 463311
Постинги: 130
Коментари: 563
Гласове: 3592
Архив