Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.12.2006 22:56 - Опит за самоубийство
Автор: tessy Категория: Тя и той   
Прочетен: 15706 Коментари: 15 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Тъжно ти беше. И самотно. Бе плакала много. Вече нямаше сълзи. Взираше се в стената и мислеше, че нямаш никой на света, който да те обича. По- самотна никога не се бе чувствала. Никой от близките ти не те разбираше... И тази празнина не е от сега, тя винаги е била там, винаги я е имало. А и това сега, за капак, като че ли не ти стигаше неразбирателството с тях и караниците всеки ден. Отдавна мислеше да се самоубиеш. Мисълта за това се прокрадваше в теб като крадец в тъмното. Отвори вратата към сърцето ти, после се огледа бавно на всички страни. Тихо бе навсякъде, и пусто. Мисълта влезе и затвори вратата след себе си. Зае се да тършува навсякъде, прерови всяко кътче от душата ти, за да може да се настани спокойно и да обсеби цялото твое съзнание. Лягаше и ставаше с тази мисъл. Не мислеше, че може би си изпаднала в депресия, че може би раздялата с него ти е повлияла по някакъв начин. Мислеше, че това е, което трябва да направиш. Да освободиш всички от присъствието си. Имаше приготвени хапчета, приспивателни, даже и не знаеше как се казват. Едни такива големи, кръгли, розови. След време разбра. Казваха се Лексотан. Но в този момент не го знаеше. Не те интересуваше.

Изпи ги. Всичките. Всяко едно с вода. Не можеше да гълташ хапчета с шепите, никога не си могла. А сега накъде? Влезе в спалнята. Започна трескаво да мислиш. Знаеше, че ще се върнат скоро и ако те намереха нямаше да има смисъл от това, което направи. Излезе бавно, чувстваше се спокойна и мислеше трезво. Ефекта на хапчетата още не бе започнал. Мислеше да се скриеш някъде, после се отказа. Щеше да мине много време преди да те открият, и вашите щяха да се тревожат повече. А така ако те намереха вече мъртва... по- добре. Слезе бавно по стълбите. Излезе на улицата. Тръгна. Повървя по улиците. Докато не срещна онази твоя приятелка. И от там се обърка всичко. Тя те поведе. Заведе те да пиеш вода. Заведе те при другите твои приятелки, които бяха в онова кафе. А после... ти помнеше, че си излязла от заведението и си паднала, но това не беше така. Паднала си вътре. Започнала си да се пениш. Завели те в Бърза помощ. Давали ти въглен, имало много хора. И той, отстрани сам, тъжен. А после обграден от приятели, мислейки, че той е причината да посегнеш на живота си. Но не беше. Причината бе САМОТАТА!

Спасиха те. За нещастие. После ти се наложи да слушаш тиради, тълкувания, психолози. Всичко бе грешно. Ти никога не ги допусна до себе си. Бруталността на думите на едната жена (май беше психиатър), още боляха. Отекваха в съзнанието ти. “Като си искала да се тровиш, защо не си изпила 100 хапчета, ами само 28?” Нима хапчетата растат по дърветата? Нима ги дават без рецепта? Бяха убедени, че си искала да сплашиш семейството си. А не беше така. Искаше да умреш. Да не виждаш никого, да ги оставиш спокойно да си живеят живота. Знаеше, че е бягство, че не е никаква сила. Това беше твоя зов за помощ, на който никой не отвърна. Дълго време мислите се връщаха. Самотата беше с теб още дълго време. Да повториш... Да повториш... Да повториш... Ти никога не го направи.

Тук мога да сложа всичките клишета, за които се сетите- че животът е хубав, че самоубийството е бягство, че самоубийците са хора, чиито души не намират покой... и така нататък. Не го направи, защото се остави на течението. Въпереки, че все още смяташ, че животът няма смисъл... И да, сега някой ще кажат, че животът е такъв, какъвто си го направиш. И може би ще бъдат прави...



Тагове:   Опит,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kardamom - ...
15.12.2006 08:41
понякога.. когато ме завладеят подобни мисли..ми идват такива идеи..когато си сам.. когато това, което искаш да дадеш е ненужно никому.. тъжно е.. след буря..винаги идва хубав ден.. вярвай..
цитирай
2. анонимен - ...@...
15.12.2006 22:15
Преди няколко години мислех че единственото решение е да го направя. Обаче мислълта че опитът ми може да се окаже неуспешен ме ужасяваше повече от тази да продължа да живея. Радвам се сега за този си страх, реакция на самозащита явно.Живота е хубав!
цитирай
3. анонимен - ```
16.12.2006 02:45
jivota ne vinagi e hubav... da nekaja 4e pove4eto puti si e naprao ujasen,ama kato se zamisli6 mnogo sa ne6tata koito moje6 da promeni6... koito moje6 da napravi6 po-hubavi.. i taka 6te ostanat po malko lo6ite koito ne si sposoben da promen6. a i vse pak ti e nujno edno hubavo ne6to v jivota, koeto da ti dava sili da zabravi6 za hilqdite gadosti i da namira6 smisul da produljava6 da go jivee6:)
цитирай
4. zarkova - всеки има трудни мигове в живота си, ...
16.12.2006 11:48
всеки има трудни мигове в живота си, но миличка, това май не е решение.багодаря все пак не не си успяла.ами кой сега щеше да ни радва с историите си.ЖИВОТА НАИСТИНА МОЖЕ ДА БЪДЕ ХУБАВ!
цитирай
5. kaon - :-(
28.12.2006 18:31
Ама през какво си минала... зарежи. Всъщност замисляла ли си се, че
самоубиващият се не отнема само своя живот ами и част от този на близките или на приятелите. Дори и напусналият да не се е разбирал прекрасно с всички, то с постъпката си ще унищожи една част от самите тях. Не ме разбирай погрешно, това не е някакъв морално-етичен трактат, просто самоубийството е един вид масово покушение над много хора. Отнелият живота си си отива, другите остават с тяхната мъка, съмнения, упреци. Тъй че, в думата "самоубийството" представката "само" е силно, ама много силно заблуждаваща, особено ако преброим броя на потенциалните жертви.
За смисълът от живота, ами по моему животът поначало няма смисъл. Може би сме небходими за еволюцята и биологията, но оттам нататък?
Но пък от чисто човешка гледна точка, ние сме част от смисъла на живота на нашите родители, приятели, те пък са част от смисъла на нашия живот. Останалата част от смисъла трябва да си я намерим сами. Пожелавам ти успех в тази задача, аз лично придължавам с търсенето ама съм инат и не се отказвам :-)
цитирай
6. анонимен - споделено
28.01.2007 12:55
навярно си много млада , и не знаеш 4е по4ти всеки в живота си има поне един такьв момент. бьди сигуна 4е тепьрва ти предстоят много прекрасни мигове заради които си струва да правиш компромиси за да можеш да ги изживееш ! има хора които ще срещнеш и ще обикнеш , а и те ще те оби4ат . не ги тьрси , те сами ще те намерят и живота ти ще придобие смисьл. бьди сигурна ,говоря от собствен опит ,а той ве4е не е мальк. вярвай !
цитирай
7. анонимен - когато след бурята не идва хубав ден
07.03.2007 00:10
Ами ако депресията не е моментно състояние? ако си толкова различен от другите, че си се изолирал напълно от хората и не можеш да се върнеш; ако разбираш, че вече няма да се почувстваш щастлив? Защо да живееш - за да продължаваш да се мъчиш, или просто за да не причиниш болка на близките си, като се самоубиеш?
цитирай
8. анонимен - Poznato mi e..
23.04.2007 01:06
Zashto li i az izbrah tochno tezi hapcheta..moje bi po-vajnia vupros e zashto se stigna do tam...Dori da ne si tolkova razlichen ot drygite,che da ne mogat da te priemat, dori da si socialna lichnost s mnogo poznati i malko,no dostatuchno blizki priateli, dori da se spraviash dobre v ychilishte i semeistvoto ti da te obicha..neshto prosto se slychva..Neshto tam v glavata ti..I ne znaesh tochno kakvo e...No to te muchi..Kara te da se zatvariash v sebe si,da se podceniavash i do tahava stepen zamugliava vijdaneto ti za sveta, che reshavash,che veche niamash miasto v nego. I do dnes se pitam zashto mi se slychi, no se radvam, che sum jiva, radvam se,che mi pomognaha, radvam se, che popadnah na dobur psihoterapevt i namerih antidepresantite, koito me izmuknaha ot tazi bezdunna iama..Na vsichki vas,koito se chyvstvate depresirani-potursete pomosht! Ne e sramno da pitash-sramno e da ne znaesh i da se skutavash. Jivotut e tryden,da, ne vsichko zavisi ot nas, no neka jiveem za malkite momenti na shtastie i pravim tova,koeto zavisi ot nas,za da produljim da jiveem!

Ilen
цитирай
9. анонимен - непрекъснато мисля за това
29.05.2007 16:23
толкова много ми се иска да избягам от действителонстта, че не ми се иска да съм жива. Тогава се сещам за своите близки, които ме обичат и ми става тъжно токазвам се да мисля за как точно да се самоубия и заспивам. Някои дори ме попитаха дали се друсам, забелязвайки неадекватното ми поведение. Истината е че не се друсам, дори не пия и алкохол, пуша цигари. Преследва ме непрекъснато чувството за вина, за срам, непълноценност. Дори не искам да излезна от нас само защото ме е страх. Сутрин се събуждам и си казвам още един тъп ден, в който ще се раздирам какво да направя, как да излезна, къде да отида, и накрая сковаващия страх, след който следва и омразата към себе си, чувството за вина и желанието да изчезна.
цитирай
10. анонимен - pff
20.08.2007 19:31
samoubiistvoto e priznak za lipsa na tarpenie i dostoinstvo.
4ovek koito si misli 4e e silen zaradi tova 4e moje da se samoubie e super zle. nqma kakvo da prai i si misli 4e e edinstveniq na toq svqt i nikoi ne mu obra6ta vnimanie. i na men dnite sa mi kato godini i az prekarvam pove4eto vreme sam sas si4kite mi gadjeta sam kasal za6toto mi se ka4vat na glavata oba4e vinagi si namiram kvo da praq i edinstveniq pat kogato sam mislil da napraq takava glupost se otkazah za6toto nqma6e gram smisal v tova da prekratqvam sa6testvuvaneto si. horata koito mislqt 4e ako se samoubiqt 6te e po dobre ... ami za koi e po dobre ... ne moje na ni6toto da mu e po dobre. i na si4koto otgore na tazi deto go e pisala tva ... tolkova q e strah da priznae pred sebe si 4e e napravila takava glupost.. 4e govori se edno nqkoi drug se e samoubil. nqma da se samoubiq .... i jivota e laino...
цитирай
11. анонимен - :(
27.09.2007 22:11
znam kakvo e da 4uvstva6 samotata kak sa nastanqva v teb i kak te zavladqva.Znam kakvo e da si tam,kadeto si nenujen vsqkoga,znam kakvo e da si sam,kogato ti se iska da si s nqkoi.Da iska6 da umre6,no i tova da nqma6 sili da napravi6 i vsqka ve4er salzite po buzite da se sti4at i da pita6 bog:DOKOGA?
цитирай
12. анонимен - ami re6enie?
24.10.2007 10:58
da symoybiistwoto ne e re6enie...spored nqkoi hora...no kakwo moje6 da naprawi6 drugo?kogato nikoj ne ti obra6ta vnimanie...nikoi ne se opitwa da ti pomogne...zatynal si do u6ite- i manno za towa iska6 da umre6...kakyw e ishoda?-ako ne symoybiistwoto ...kakwo ti ostawa?-da prodalji6 da se my4i6....i dori adat da ne te pla6i,za6toto ti ve4e si v nego...vseki boji den po dqvolite!
цитирай
13. pi90 - Хапчета и Воля за Власт...
25.03.2008 20:34
Какво е самоубийството ? - Решение ? - Бягство ?
Според мен не е нито едното, нито пък може да се даде ясна дефиниция на тази дума. Само хората, които го правят знаят отговора. Той е вътре в тях и остава там завинаги, ако нямат късмета някой да им помогне...
Аз също съм на мнение, че не винаги след бурята идва хубавия ден, но дали си струва за това да се умира?! Вярвам и силно се надявам, че колкото и отчаяние да има в един човек ще се намери начин или причина за живот, за усмивка, за радост. При едно евентуално самоубийство се повличат прекалено много хора, за да се прибягва до това решение прибързано. Точно тая мисъл ме плаши най - много...
Ако на някой му се говори с друг нека пише...
цитирай
14. kaon - решението не идва само
17.04.2008 23:38
Мисля, че последният въпрос, който трябва да мине през ума на човек, който е решил да напуска трябва да бъде:" а наистина ли направих всичко възможно?"
Това е моментът, в който той трябва да бъде безкомпромисно честен пред себе си. Всички така или иначе ще свършим на гробищата. Въпросът е дали си заслужава бързането.
цитирай
15. roggoto - Повтори опита си!
16.06.2009 15:31
всичко, което си написала съм го преживял едно към едно и те разбирам напълно! Изгледай филма "Вкусът на черешата" - той е точно за това - за смисъла, но не мисли, че нещата са по-добри!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tessy
Категория: Тя и той
Прочетен: 457689
Постинги: 130
Коментари: 563
Гласове: 3592
Архив