Нека си отдъхнем с малко поезия:
Едно и всичко
Отделното да вкуси смърт желае,
та пак да се намери във безкрая,
де всяка скръб ще се стопи съвсем.
За нас е не желание, не тревога,
не тежък дълг и не повеля строга,
с блаженство да се самоотречем.
Душа световна, в нас всели се! Порив
ще имаме тогава да се борим
с Духа всесилен на света дори.
И духове със кротост благосклонна
ще ни напътстват сами към оня,
що всички сътворил е и твори.
И сътвореното се претворява,
за да се никога не вкочанява,
неспирно буден действа труд велик.
Туй, що не е било, копней да стане
слънца блестящи и земи засмяни;
не бива да почива то ни миг.
И нека мине ред превъплащения,
да се оформя, пак да се променя,
притихвайки единствено наглед,
Тъй продължава Вечното едничко:
защото в нищо се разпада всичко,
за да пребъде живо занапред!
/Й. В. Гьоте/
Животът е предизвикателство - посрещни го.
Животът е приключение - осъществи го.
Животът е пътешествие - извърши го.
Животът е мъка - надмогни я.
Животът е дар - приеми го.
Животът е обещание - спази го.
Животът е любов - открий я.
Животът е красота - възхвали я.
Животът е загадка - разреши я.
Животът е цел - постигни я.
Животът е възможност- използвай я.
Животът е тайнство - открий го.
Животът е дълг - изпълни го.
Животът е игра - изиграй я.
Животът е песен - изпей я.
Животът е битка - приеми я.
Животът е истина - осъзнай я.
В огнището на лятото
Безлюдна е алеята на празничното скитане...
Дълбаят ни особени усмивки и длета.
А вятърът на времето,
а вятърът в косите ни
заплита бели спомени от цигански лета.
Писмата ни са трескави. Започват
все с: "Добре ли си?"
Пилеем щедри жестове, далеч един от друг.
А есенни несретници-
оранжеви виелици,
събрали птичи гроздове, пътуват все на юг.
Сред навици посредствени живеем-
неестествени.
Ти някак по- загадъчна. Аз някак по- суров.
А кестените слънчеви,
забравените кестени
в огнището на лятото се пръскат от любов.
Стихове от Есенин:
Друже...
Друже мой, довиждане. Остава
непокътнат образът ти в мен.
днешната раздяла обещава
да се срещнем в утрешния ден.
Друже мой, довиждане, без слово,
усмихни се и бъди щастлив!
Да умреш- то не е нещо ново,
както не е ново да си жив!
Мигове...
Миговете с тебе са ми скъпи
и години да стоят пред нас,
чака ни раздяла- щом настъпи,
няма вече да те срещна аз.
Само пак над двама, с обич слени,
ще блестят като сега звезди.
Как тогава в ледната вселена
ще открия твоите следи?
Две дати
Аз зная,че смъртта ще спре и моя път.
Две дати в некролог за мен ще наберат
и само милиметър късото тире
живота ми докрай ще побере.
Ти повтори над мен, че жив когато бях,
аз дългите неща във нищо не търпях.
Две думи
Капки дъжд се стичат по стъклото,
буен вятър лудо листи гони.
Едно лице и стичащи се сълзи...
Едно сърце, пулсиращо във мрака.
Едни очи се взират да те видят
едни ръце, жадуват допир с теб.
И толкова тъга изпълва тишината,
несподелени чувства, болка и тъга.
Отварям устни, думички изричам,
две думи- смисълът един.
А теб те няма да ме чуеш,
сама съм в този мрак студен.
Две планети
Срещнахме се като две планети
за миг пресекли своя път.
Погледнах аз за миг в очите ти
и изведнъж пресекна моят дъх.
Съзнание за миг изгубих
и спомени отминали изстрих.
Надежди и мечти захвърлих,
сърцето си на части разделих.
Разминахме се като две планети
за миг пресекли своя път.
И част от мен със тебе взе ти,
и тъжен стана моят стих.
Предателство
В онзи мрачен ноемврийски ден,
небрежно сбрал останките любов.
Усмихнато се появи до мен
със думите: "Багажът е готов."
И аз поех по пътя неизвестен,
в душата скрила твоята усмивка.
Дано поне на тебе ти е лесно,
аз друго и не смея да поискам.
Но ако някой ден те затормози
онази твоя неприсъща съвест,
купи тогава седем бели рози
и ги хвърли в морето да потъват.
Тогава, вярвай ми, ще ги усетя.
Това ми е вродено по природа.
Тъй както мрежа паякът изплете,
така ми каза да си ходя.
С усмивката,която ме обичаше,
ми рече: "Сбогом, скъпа." оня ден.
Обзет от манията за величие-
продаде всъщност само мен.
Другата
Не го обичам повече от теб.
Не го желая толкова горещо.
Не се потапям нощем в куплети.
За чувствата му не запалвам свещи.
Не искам да ми пее "Бийтълс" денем,
и да послъгва колко ме обича.
Не моля за свободното му време.
Не чакам за прочетената притча.
Дори не шепна неговото име.
Не чувствам просто никаква утеха.
Но аз го съжалявам, че те има-
с това ще бъда повече от вечност.
Ако те няма...
Айсбергите ще се стопят.
Ако те няма, докато сънувам небето,
хората завинаги ще заспят.
Ако те няма, докато пее гората,
птиците на север ще отлетят.
Ще потрепери от студ земята,
ще се разпадне на йони светът.
Слънцето ще се излее в реките,
сняг ще посипе екватора.
Ще се изпепелят планините.
Ще се обагри в червено тревата.
Ако те няма, докато търся щастие-
детелините ще са трилистни.
Вълшебнико, до мен е твоето място!
Не си отивай... ОБИЧАМ ТЕ!
