Може ли един мъж едновременно еднакъв с теб и едновременно различен, да разбере твоята същност. Вероятно може, но само ако иска. А дали би пожелал, ако получава това, което му е нужно. Всички други неща са несъществени за него. Чувствата, любовта, човешката топлина са за чувствителните, а мъжа не е нали? Къде остават тогава нещата, за които се говори в началото? Радостта от присъствието, любовта, за тези неща не са нужни думи.

Толкова много усилия ли се изискват за една прегръдка, за една топла дума, за всички онези малки неща, които укрепват душевността на жената и едновременно с това и самата връзка?

Къде остава нежността, радостта...

Любовта винаги е нова. Без значение е дали обичаме веднъж, два пъти или десет - винаги се оказваме в непозната ситуация. Любовта може да ни отведе в ада или рая, но винаги ни води нанякъде. Трябва да я приемем, защото тя е храната на нашето съществуване. Ако откажем да го сторим ще умрем от глад пред отрупаните клони на дървото на живота, защото няма да сме посмели да протегнем ръка и да откъснем плодовете. Където и да се намираме трябва да търсим любовта, дори това да означава часове, дни и седмици на разочарование и печал.

Защото в мига, в който тръгнем да търсим любовта, тя също тръгва към нас.

И ни спасява.