Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.12.2006 20:51 - Кeep away from yourself
Автор: tessy Категория: Тя и той   
Прочетен: 3169 Коментари: 6 Гласове:
0



И ето още нещо чуждо, но е СТРАХОТНО!!!


Алиса стои пред прага и се двоуми. Дали още го обича? Дали той няма да я съжали накрая? Дали пак няма да му се нахвърли? Тези дълбоки, мътни очи, слабото тяло, по което ръцете й са търсили любими скривалища ... Устата му, погълнала не един нейн стон, цялото му поведение - огледало на желанията и страховете й ... Колко малко изискваше той и колко много бе готова да му даде тя ... И как бързо се появиха клопките, заложени от нейното второ аз, което все пак накрая победи иззад неговото "Просто не мога!"


- Джон, отвори! Джон, отваряй! - някъде на третия спазъм в юмруците вижда половината от лицето му- леко сънено и леко намръщено.
- А, ти ли си?! Какво искаш? - Джон се прави на злобен! Ха-ха! Колко добре познава тя навика му да изпитва хората, да ги поставя пред факта на собствената си несигурност.
- Джон, сам ли си? Мога ли да вляза?
- Какво, забравила ли си нещо? Или просто си решила да нагледаш мършата?- това е прекалено дори и за него.
- Моля те ... искам да поговорим ...
- Мразя, когато жените искат "да поговорим". Звучи почти отблъскващо. Сто години си говорим - аз и ти, един мъж и една жена. Говориш ти и само ти си правата. Само ти виждаш нещата, само ти ги разбираш точно от този ъгъл!

Не може да бъде - никога преди не е говорил така! Никога не го е мислил даже! Защо когато събере кураж, винаги се появява нещо, което не е очаквала?!

- Джон, искам да те видя! Искам да бъдеш свободен от предразсъдъци, поне тази вечер!
- Охо! Значи идваш за поредния си сексуален експеримент! Станала си и некрофил!?
- Виж, остави иронията на Ива. От теб искам само едно нещо.

Искам да те обичам. От известно време не мога да спя, защото вече съм преживяла една трета от живота си, а все още не съм обичала никой, така като хората трябва да го правят, така както само един човек може да те накара да го направиш, само един мъж. Никога не съм правила любов, никога не съм правила свирка с любов. Джон, ти си единственият, към който бих могла да изпитам това, да забравя себе си в теб и в мисълта за теб. Знаеш ли, понякога се мразя. Обсебена съм от себе си и освен това второто ми аз е ужасно ревниво. Нали знаеш, Джон, какво е ревност? Какво значи да те ревнува собственото ти аз? Трябва адски дълго да ти е липсвала любов - било то секс, било то обикновена близост - говоря за любов извън себе си. Любов към друг човек. Тази ревност е напоносима, защото е от теб и е насочена към теб. Тази ревност е като змия, която се самоизяжда и пак остава гладна. Тази ревност е подозрителност към всичко, което те заобикаля, защото онова нещо в теб знае какво го очаква, дори само за един поглед, разменен с непознат на улицата. То знае, че ти нямаш търпение да го зарежеш, дори с цената на смъртта.

Затова дойдох при теб. Помогни ми, Джон, защото се уморих да се преструвам, да имитирам оргазми, да се правя на глупава, да помагам да други, които не искат и да знаят какво ми е. Помогни ми, Джон!

Той стои зашеметен. Няколко пъти тя е говорила подобни неща. Всяко нейно тръгване е водило до завръщането й, придружено от молби за реабилитация. Но този път е ужасно. Алиса никога не е стигала дотук. Не издържа погледа й и отклонява очи, докато в съзнанието му всяка агресия, защита, омраза, страх се изпаряват и оставят зад себе си мъгла, в която плува нейното отчаяние. Дори къдриците й потреперват. От дясното й око се отронва сълза и докато пада в краката й, тя пали цигара и сяда на стълбите. От разстоянието, от което я наблюдава, тя е малък ескимос, изгубил иглуто си в ледената пустиня сред хиляди айсберги. Само сивото хъски ближе ръката й и мънистата на очите му рецитират хайку след хайку.

Да я прибере ... Да я сложи на топло и сигурно в сърцето си ... Да вземе да я изчука още сега ... Мнго добре знае, че сега точно от това имат най-голяма нужда и двамата. Може би е добре тъкмо това да направят. Доста от нормално протеклите разговори помежду им са протичали именно след перфектното чукане.

- Хайде, ставай! Ела вътре! - мрази се заради влиянието, което тя му е оказвала винаги. Тя е езическа богиня, явила се на великденско богoслужение. Служи си с перверзния чар на отречените и низвергнати същества. Когато се изправя и влиза, Джон знае,че тя отдавна е била сигурна в успеха си. Сигурна във всяко свое падение или триумф.
- Много се е променило от последния път - преди шест месеца се любиха върху плюшения черен килим. Той потръпва като си спомни бледото й слабо тяло, потръпващо от възбудата. Затова смени килима със светъл мокет и водеше любовниците си направо в леглото.
-Помниш ли килима, Джон? Това беше любов. Защо го смени? Не можеш да си позволиш да стъпваш по него, нали? Защото беше като олтар или защото оставих толкова малко от себе си, а взех толкова мнго от теб ... Знам, че точно сега искаш да ме докоснеш ... Не можеш просто така да ме изтриеш от света си. Не можеш да смениш картината, а да оставиш рамката.

Тя се разхожда из апартамента с увереността на собственик. Отлично познава това място - знае къде е кафето, какво има зад картините, PIN-кода на телефона му. И дори сега го използва като вариант за бягство. Напуска своя потъващ кораб и се вмъква на неговия. Носи със себе си болестта и вирусите си. Пуска пипалата си и се слива с пейзажа.

- Искаш ли да седнем на дивана? Дистанцията никога не ми е била любимо поведение, но не искам да сменяш килимите си през седмица. Кажи ми, Джон, колко цвята смени след мен? Много добре знаеш, че там винаги ще бъде моето тяло. Аз съм в главата ти. Проекция, мания, фобия - наречи го както искаш, но аз съм пак там - тя вече запoчва да се забавлява. Сяда на кожения диван и потупва мястото до себе си.
- Али, кажи каквото имаш да казваш. Ива ще дойде след половин час. Закъсняла си с анализа.
- Ти никога не би могъл и да го направиш ...
- А какво стана със Сашо?

Болният въпрос. Това го прави нарочно и я поглежда като гладен вълк. Преди две седмици това би довело до вцепенение, но сега само Джон не знае, че вече само тя си причинява рани. След Сашо реши да поеме за първи път душата си в свои ръце. Сглоби си я и я хвърли в морето. Самата тя се отрече от намирането й.

Очите й парят от дима. Искаше й се при него да има жена. Иска й се да повярва в жестокостта му. Това би възстановило една малка част от нейната. Но е сигурна, че той е сам. Надушва увереността му, спокойствието, отегчеността във всеки ъгъл. Няма чужд дамски аромат във въздуха, няма дълги косми по дивана, няма я онази разсеяност в погледа му, когато тя живееше тук.

- Ела, седни до мен! Или не - сипи ми нещо за пиене, сипи и на теб и ела! Искам поне за едно питие да бъдем насаме. Да те имам в чашата върху леда си, да се отдадем един на друг между кристалите и изпотената чаша ...

По-късно, когато й подава мартинито, ръцете им се докосват и тя потреперва. Погледите им се срещат. И двамата знаят, че са създадени един за друг, каквото и да значи това, но в този живот ще живеят раделени.

Той сяда до нея и я прегръща. Седят притиснати срещу огромния прозорец в тъмния апартамент. Отвън е само нощният град. Сълзите замръзват на ръба на очите. Долу по улиците се лутат хиляди хора като тях, разминават се по тротоарите и търсят любовта или онова, което мислят, че ще ги направи щастливи. Никой няма и най-малката представа защо търсенето продължава цял живот и защо едва накрая осъзнаваш, че в моментите, когато си бил най-близо си се чувствал най-далече.

Zazie



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - vuzhitena
08.12.2006 22:22
Vuzhite na sum ot stila,ot istoriqta..ot vsichko v tvoite razkazi momiche!Koga shte izdadesh nqkoi roman?
цитирай
2. анонимен - super
08.12.2006 22:23
straotno e..nqmam dumi
цитирай
3. tessy - съжалявам,
08.12.2006 23:42
но както пише по- горе, това не е мое. Просто е адски добро и го постнах. Любимо ми е.
цитирай
4. zarkova - както винаги си уникално занима...
09.12.2006 10:54
както винаги си уникално занимателна, месото в печката лекичко позагоря :-)))))))))
цитирай
5. outfaced - малко безизходно нещо звучи ...
09.12.2006 11:31
някаква обреченост за борба без победител и гонене в кръг

иначе началото е гот ... последните няколко абзатца само нещо са малко предвидими
цитирай
6. dekameron - Za6o ????????
18.12.2006 03:48
Za6o zatvarjame istinskata si su6nost vinagi ????? Do koga 6e nosim okovite na sobstvenite si iluzii ......?
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tessy
Категория: Тя и той
Прочетен: 572485
Постинги: 130
Коментари: 563
Гласове: 3592
Архив