В този момент го мразеше повече от всичко на света. В теб се бореха ярост и тъга. Нещо крещеше и нещо плачеше вътре в теб. Душата ти тихо стенеше в ъгъла свита.
Колегите и клиентите минаваха покрай теб, а ти никой не забелязваше. Някой ти говореше, а ти никой не чуваше.
Мартин се приближи до теб.
-
Хайде смяната ни свърши. Искаш ли да се прибираме заедно.- каза той.
Ти не отговори. Не го чуваше. Тогава той се наведе над теб и се взря в очите ти. Хвана те за ръката и те изправи. Каза:
-
Хайде, тръгваме, ще ти помогна, какво става с теб?
Ти тръгна машинално. Той продължаваше да ти говори. Единствения въпрос, който достигаше до съзнанието ти бе: ”Какво се е случило?” Да наистина, какво се е случило и ти много би искала да знаеш. Какво се е случило между твоя приятел и всичките му любовници...
Мартин бе чудака във вашия колектив. Бавен и спокоен, всички мислеха, че му има нещо. Той ти говореше от време на време, считаше, че си единствения свестен човек там. От време на време идваше да го вземе от работа приятелката му. И на теб ти изглеждаше някак странен, но нещо в него те привличаше. Верно и красив бе, висок, с кестенява коса и зелени очи. Правилни черти и сочни устни... Но не гледаше на него като на сексуален обект. Имаше си приятел, на който никога не би изневерила. Или поне така си мислеше.
Започна да говориш, отначало бавно и с неохота, а след това думите сами се изливаха и не можеше да се спреш. Разказа му всичко. За това, че имаш приятел, който твърди, че те обича, както не е обичал никого през живота си, за това, че се карате от време на време, защото той те ревнува много, за това как снощи той ти съобщи, че ти е изневерявал няколко пъти... За да те накаже, както той се изрази. Да те накаже за няколко невинни разговора с твои познати. Да те накаже за себе си, и после да разбие твоя свят, казвайки ти го. И какво наказание е след като ти може би никога нямаше да го научиш, ако не го бе предизвикала на откровен разговор. Сега се питаш за какво ти и беше да го питаш. Това, което не знаем, не може да ни нарани... Но ти искаше да знаеш.
Мартин от своя страна ти сподели за своята приятелка, с 12 години по- голяма от него, обсебваща го и много ревнива. Каза ти, колко самотен се чувства и той и колко много го боли и него на моменти. Беше чувствителен и това ти харесваше. Зад неговата външност на чудак се криеше един добър и объркан млад човек.
Разхождахте се. Ти продължи с него към неговия квартал, просто защото живееше в центъра, а искаше да повъвиш. Не искаше да оставаш сама, не и сега, когато само след няколко часа ще се стъмни. След два часа имаше среща с приятеля си.
Минаха часове. Обиколихте квартала на няколко пъти. Спирахте и посядахте в детски градини и паркове. Говорехте ли, говорехте. Говорехте за всичко във вашите животи. После той каза, че е уморен, че е гладен след дългата смяна, и че скоро ще стане студено. Каза, че живее наблизо и живее сам и те покани да се качиш, ако не те е страх. Ти прие, не искаше да оставаш сама. Тъжно ти беше... и пусто.
През това време телефона ти звъня на няколко пъти, ти все отхвърляше разговорите. А после го изключи. Знаеше, че е приятелят ти, не беше забравила за срещата, но нямаше желание да го виждаш. Знаеше, че те е чакал, а ти не отиде.
Отидохте в Мартин. Той започна да приготвя вечеря. Ти каза, че не си гладна и наистина не беше. Стомахът ти бе свит и не чувстваше глад, макар и да не беше яла. Той се нахрани спокойно, а после направи по един чай за да се сгреете. Беше много мил. И някак си се случи. Целуна те и ти не го отблъсна. После всичко прерастна в едно много нежно и приятно изживяване. Случи се някак естествено, ти не го очакваше, но и не го отблъсна. Отмъщаваше си. Отмъщаваше си за всичката болка, която приятелят ти ти бе причинил. А как твърдеше, че никога не би изневерила на никого в живота си. Никога не казвай никога, нали? Твърдеше, че изневярата не е решение, че не помага да забравиш, че не е утеха. Докато не ти се случи. Но на теб ти помогна да преодолееш болката, да се почувстваш по- добре.
На сутринта ти стана и отиде на работа. Мартин не, защото беше втора смяна. Спеше ти се, беше ти все още тъжно донякъде и някак странно. Някъде към обяд приятелят ти се появи на работата ти, за да ти поиска обяснение за странното ти държание. Беше побеснял от ревност и едвам се сдържаше. Ти беше много спокойна и не повиши тон. Обясни му, че не си желаела да го видиш, и че си била с един приятел (естествено без да споменаваш имена), с който сте си говорили цялата нощ, нищо повече. Мразеше да лъжеш, но не ти пукаше вече. Той те обвини в лъжа и изневяра, а ти отрече. И защо? Може би трябваше да му кажеш истината и да му кажеш, че всичко в теб умря онази вечер... Че нещо се беше прекършило. Може би трябваше да му кажеш, за да го нараниш, за да видиш болката в очите му...Може би... но ти не си толкова жестока.
След седмица се разделихте. А той така и не разбра какво наистина се бе случило онази нощ. Нямаше и смисъл да му казваш.
12 тезиса за религиозната свобода - 07.1...
Мартин Димитров и Иван Костов
глупаво е да се отмъщава така ... поне за мен това не нормален повод нито причина да се сближаваш с някой
но ти пък какво ли е нормално :-)