Подаръци ще получи всеки за празниците. Подаръците, които някой чакат с нетърпение. Други очакват празниците, за да доставят на своите най- близки хора късче радост. Подаръци. Някой ги подаряват скъпи, някой подаряват малко, но от сърце, други ти даряват любов. Не е в подаръка въпросът, а в жеста. Банално, но е така. Не е важно какво ще ти подарят, важно е как. Това е основното. Ако правиш подаръци само, защото са празници и колкото да отбиеш номера, по- добре е да не го правиш. Да умееш да подаряваш е цяло изкуство. Защото основното правило е да помислиш за човека, на когото ще правиш подарък, да помислиш какво ще е най- подходящо за него и на какво ще се зарадва най- много. Защото подаръкът е радост или поне това трябва да бъде. Не задължение. За децата е лесно, пишат писмо на дядо Коледа, бившия дядо Мраз, така мама и татко знаят какво ще зарадва най- много отрочетата. Купуват го, слагат го под елхата и готово. После дива радост при отварянето на подаръците. Но когато порастнеш и започнеш да мислиш за всички любими хора, на които трябва да правиш подаръци, става трудно. Всички си имат всичко, и идея си нямаш какво да подариш този път. И е вярно, вече нямаме оригиналност, защото имаме всичко, което си пожелаем.

Може би и празничната атмосфера не е същата, поне за мен не е. Празниците не са това, което бяха. Не са това, което са, когато си дете. Когато си дете всичко е по- истинско, по силно, подаръците ти доставят огромна радост. Порастнеш ли, всичко свършва. Работата, проблемите, ежедневието, всичко те убива ден след ден, и не остава време за празничното настроение. Когато си малък, единственото ти задължение е да се забавляваш на празника, порастнеш ли, трябва да го организираш. Трябва да мислиш, избираш и купуваш подаръци, които за нещастие не са за теб. И не защото си егоист и искаш всички подаръци за себе си, а защото не винаги получаваш нещата, които желаеш, пък било то и целувка в подходящия момент.

Надявам се, тази година да е по- добре. Тази година никой няма да ми направи подаръци.