Прочетен: 6943 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 22.11.2006 23:51
Той е по- малък от теб. Е, и какво от това?
Идваше всеки ден в кафето, където работех. Не го забелязвах, клиенти много. Идваше с компания от хора, които според теб са хора, с които не може да се общува пълноценно. Хора повърхностни и елементарни. А уж живеят в един от най- хубавите квартали. Да, знаеш, че това не е критерий. Той те гледаше. Какво от това, много те гледат. Интересна си им, различна си и ти личи. Обличаш се различно, говориш различно, държиш се различно. Не ти пука. Който каквото иска да си мисли, ти си ти и заради хората няма да се промениш.
Заговаряше те, но ти не му обръщаше внимание. Покани те на кафе. Ти прие, някой ден... Докато не разбра, че е със 7 (словом седем) години по- малък от теб. Тогава го отписа. Помисли си, че те занася. Какво, сега за посмешище на децата ли ще ставаш. Каза ти го едно момче от тяхната компания. Той дойде същата вечер. Ти го попита директно: “Защо не ми каза на колко си години?”, а той леко раздразнен ти отвърна: “Какво значение има на колко съм години, означава ли това, че не можеш да пиеш едно кафе с мен?”
Прав беше, никога не си гледала възрастта на хората, нека не забравяме, че и твоята първа любов беше с три години по- малък от теб. А и в крайна сметка, едно кафе...
След няколко дена той дойде и се уговорихте кога да е деня. Сега си спомняш дните, когато идваше в кафето сам или с най- добрия си приятел, как те разпитваше, как ти носеше вафли... Не те познаваше още, за него не означаваше нищо. Излязохте. Отидохте да пиете кафе. Седнахте на “бебешкото барче”, така го нарекохте, защото е пълно всеки път с майки с деца. Започнахте да говорите и ти откри най- прекрасният човек, който някога си срещала. Не го очакваше. Имаше си приятел и странични връзки не търсеше. Но това момче толкова ти харесваше. Каза си, нека поне бъде моя най- добър приятел. След кафето тръгнахте да се прибирате. Живеехте в съседни квартали, на 5 минути един от друг. Той те покани в тях. Ти отиде, никога не те е било страх, че някой мъж ще поиска да спи с теб, когато отидеш в тях, защото умееш да се справяш със ситуациите.
Цялата вечер останахте прегърнати и нежно се целувахте, нищо повече. Говорехте до сутринта, той ти сподели колко сам се чувства, плакахте заедно. Започваше да се замисляш за твоята връзка, какво ти носи и какво ти липсва.
Последваха бързи събития. Ти се раздели с тогавашния си приятел, беше осъзнала, че не го обичаш вече. И се влюби в него, момчето седем години по- малко от теб. Момчето, което беше по- зряло от повечето твои познати мъже. Момчето, което ти даде всичката своя любов. Момчето, което обикна повече от себе си. Момчето, което те обгради с любов и нежност. Момчето, с което прави най- красивия секс, който си правила някога. Беше щастлива. Той беше единствения мъж, от който си искала деца. Единствения, който те накара да се замислиш изобщо за това. Единствения, с когото би искала да живееш и за когото да се омъжиш. Единствено няколко мисли помрачаваха твоето щастие. Мисълта, че ти ще остарееш първа, че той трябва да живее още, че му е рано да се обвързва сериозно... и още други в този дух.
Имаше късмет, родителите му те приеха съвсем нормално, нищо, че си със 7 години по- голяма.
Какво значение имат годините, когато любовта се появи? Нима са от значение, когато всичко друго е наред, когато имаш всичкото щастие на света? Когато твоята лична история ти изглежда идилия и нищо не може да я помрачи.
Не трябва да имаме предразсъдъци относно любовта, всичко , което има да става ще стане. Не трябва да затваряме съзнанието си за нещата, които не сме опитвали и не знаем какви са. Защото точно, когато не очакваме се случват най- красивите неща. От нас зависи дали ще ги приемем и изживеем.
18.11.2006 19:33
Към arnette: да се нядяваме, че няма да се отегчи:)
Иначе... възрастта отдавна престана да има решаващо значение. Отиде си със социализма и "доброто поведение"