Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.11.2006 23:49 - Фантазиите
Автор: tessy Категория: Тя и той   
Прочетен: 1139 Коментари: 2 Гласове:
0



Фантазиите живеят с нас. Живеят в нас. Обсебват нашето съзнание. Оставяме се в техните ласки, защото са красиви. Защото това е нещото, което желаем. Оплитат те в мрежите си и не можеш да излезеш. И не искаш. Потъваш и ти е приятно. Не искаш да се откъснеш от тях. Обещават ти по- добър живот, всичко, което желаеш. Имаш всичко и всичко е наред в съзнанието ти. Проклетите проблеми и отвратителните околни са някъде встрани. Толкова далеч, че даже не знаеш къде точно. Опитваш да се върнеш в реалността. Опитваш, но не можеш. Не можеш, защото не искаш. Всичко е толкова красиво, а живота е толкова грозен и брутален. Не, не отваряй очи, остани за още време. Можеш да живееш вечно тук.

Казват, че фантазирането спомага за освобождаването на стреса. За мен определено е така. Фантазиите са моето блокче за рисуване номер 5. Моята ливада пълна със сочна трева и уханни цветя. Аз съм майстора художник в моето блокче на моите картини, аз съм берача на свежи цветя в моето лично поле. Хората, които срещаш тук са точно хората, които би искал да срещнеш. И не може да бъде другояче. Те присъстват, защото ти ги искаш. Те присъстват, защото така се случва в твоя свят. Присъстват, защото имаш нужда от тях.

Фантазиите те запазват цял. Спомагат ти да се съхраниш и запазиш. Да запазиш доброто си настроение и личното си “Аз”. Чрез тях успяваш да се обновиш и духа ти да остане цял.

Всеки ден губим по част от себе си в своя реален живот, но чрез фантазиите успяваме да подредим всички разбъркани парченца, да подредим дневната мозайка по начин, който на нас ни харесва и да изгладим чрез фотошопа на нашето съзнание дребните (и не толкова дребните) несъвършенства.

Не знам какво бих правила без тях. Те са част от живота ми. Част, която ми е много важна; част, която е неотделима от моето “Аз”; част, без която не мога.

Не съм мечтателка- не мечтая с часове за невъзможни неща. И фантазьорка не съм- не си измислям реалността. Аз съм реалистка. Живея тук и сега, но имам и своите минути за отдих. Всяка реалност има своя приказна част, както всяка пустиня има своя оазис.

Отваряш очи. Музиката продължава да звучи. Бавно се надигаш. Изправяш се. Обличаш се. Излизаш и бавно затваряш вратата. Не искаш да повярваш, че отново изтекоха твоите минути. Това бяха твоите 15 минути, не 11- те минути на Куельо, твоите лични 15 минути за фантазиране. 15 минути, без които не можеш и ден. 15 минути, които ти дават много. 15 минути, през които си истинска и същевременно нереална. Минути, през които си самата ти и същевременно си тази, която би искала да бъдеш.




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Kakva e vashata predstava za sta...
16.11.2006 11:27
Kakva e vashata predstava za stastieto?
цитирай
2. tessy - щастието не е
22.11.2006 01:07
да имаш всичко, което си си пожелал, щастието е да се наслаждаваш на всичко, което имаш и да успееш да извличаш максималното удоволствие от всеки един миг.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tessy
Категория: Тя и той
Прочетен: 457671
Постинги: 130
Коментари: 563
Гласове: 3592
Архив