По технически причини през последната седмица имах повече свободно време, отколкото искам. Не че се оплаквам, но мразя нещата да не зависят от мен самата. За сметка на това съдбата ми предостави възможността да пообиколя  любимата пещера на Али Баба, за която все не ми е достатъчно времето. Ей тази пещера: openlibrary.org/subjects/accessible_book Та гледах си аз и скок-подскок -  не разбрах как се озовах в писмата на Виктор Юго. И като настана едно изумление!!!
     По принцип имам някаква вътрешна съпротива към четенето на писма. Неловко се чувствам, защото знам, че писмото е писано за конкретен човек, не за широката публика. Но пък писмата на Юго са шедьоври и е грехота да не ги прочетеш. Посрамувах се известно време и какво да правя, зачетох се :)
     Всичко му е било велико на този човек - талант, ум, интелект, култура,  човещина, работоспособност... Бил е красив, представителен, жените се лепяли за него като мухи. А и нравът му бил такъв, че не си и помислял да се крие или да минава между капките.
     И креватните му истории, и те са били като за гений! Животът на две забележителни жени се въртял основно около него. Едната, Адел Юго, му била съпруга, създала му  дом и му родила пет деца. И цял живот  давала вид, че вярва, че е единствена. Другата, Жулиет Друе, го обичала в продължение на петдесет години, примирявайки се с ролята на втора цигулка, без да поиска нищо. Нищо! Ето така е изглеждала:


    
    
     Хубавица, нали? Била актриса. Репетирала ролята на принцеса Негрони в "Лукреция Борджия. Юго отишъл да види как вървят нещата и... се влюбил. И понеже по това време Адел Юго имала заигравка с един негов приятел, много не му мислил. Но историята излязла много сериозна. Жулиет се отказала от кариера, Юго и наел къщичка, недалеч от дома си, осигурил и дребна рента, посещавал я всеки ден, а тя дълги години пътувала с него и била негова секретарка. Цял Париж знаел за практическото двуженство на великия писател, но не го упреквали и колкото и странно да звучи, това не попречило нито на авторитета му като творец, нито на политическата му кариера. След смъртта на Адел, Жулиет се преселила в дома на писателя и поддържала домакинството.
    Запазена е цялата им кореспонденция. Мадмоазел Друе е написала повече от пет хиляди писма. 5000! Само една голяма любов може да роди такива страст и всеотдайност. Не се сещам за по-достойно отбелязване на Свети Валентин от  публикуването на частица от  техния епистоларен роман. Доста се узорих с превода, защото френският не ми е най-силния език, моля аудиторията за снизходителност :))) А за фон - част от мюзикъл, написан по едно от безсмъртните произведения на Юго:
Notre Dame de Paris - Belle

"18 февруари, 1841 г.

     Помниш ли, моя скъпа любима, нашата първа нощ, нощта на карнавала във вторник на сирна неделя през 1833 г.? Някъде, в някакъв театър даваха бал, на който трябваше да отидем двамата. Нищо, даже самата смърт, не може да изтрие от паметта ми този спомен. Всички мигове от тази нощ преминават сега един след друг в съзнанието ми подобно на звезди, носещи се пред очите на моята душа. Да, ти трябваше да тръгваш за бала, но не тръгна, чакаше мен! Бедният ми ангел, колко красота и любов има в теб!
     Помня, в твоята малка стаичка цареше дивна тишина. Отвън долиташе веселието на ликуващия Париж, под прозореца минаваха шумни маски сред силен смях и песни. Сред шума на всеобщото празненство ние скромно се скрихме и се пренесохме в сянката на своя светъл празник. Париж беше в изкуствено опиянение, ние - в истинско.
     Не забравяй никога, мой ангел, тези тайнствени часове, променили завинаги твоя живот! Тази нощ на 18 февруари 1833 г. беше символ и едновременно първообраз на великия, светлия празник, състоял се в теб... Тази нощ ти остави далеч зад стената тълпата с нейните шум, суета и безвкусен блясък, за да се отдадеш на уединението, тайната и Любовта.
     В тази нощ аз прекарах с теб осем часа. Всеки от тези часове сега вече се е превърнал в година...
     В течение на тези осем години моето сърце беше изпълнено с теб и нищо няма да го промени, даже ако всяка от тези години се превърне в столетие.

Твой Виктор"
  "Брюксел, 27 декември 1851 г.

     Не се безпокой за мен, мой скъпи и бедни любими. Аз те обичам най-нежно и уверено именно когато знам, че трябва да се отдадеш на семейните си задължения и на грижите за осигуряване на спокойствието и щастието на твоите жена и деца. Посвети се всецяло, докато си там, на своята достойна и силна съпруга. Не трябва да я лишаваш от нито едно развлечение, способно да я разсее след суровите изпитания, които и се наложи да понесе. Изтъчи за нея нежна мъхеста пелена от моите преданост, смелост, почтителност и нека тя я защити от всички неравности по пътя, докато тя е с теб; утешавай я и я развличай по всички възможни начини, щедро и оказвай вниманието и любовта, които е заслужила, и не се бой, че моите търпение и доверие някога ще се изтощат.

Жулиет"

     Честит празник на всички! Няма значение какво празнувате, приятели! Важното е да обичате и да има кой да казва "Наздраве!" :)))

ДА БЪДЕ ЛЮБОВ ЧАЙЧЕ, И ТВОЕТО СЪРЦЕ ДА СПОДЕЛИ СЪС ДРУГО СЪРЦЕ, ТАЗИ ВЪЛШЕБНА СИЛА!

точно това имах нужда да прочета днес! :) Празнично, влюбено, красиво...
И да чуя Belle отново! :)*

Чудех се какво ще измислиш за днес! Опасна си бе, жена! И болна не можеш да стоиш мирно. И къв бръмбар ти влезе в главата да чешеш костите на Юго?!?
Знам, че за теб всеки ден си е свети Валентин, но ти пожелавам да си все такова ходещо сърце! Наздраве, слънчева душо!

Любов да е! Наздраве!
Страхотен постинг! Отново!

Да ти се връщат многократно добротата и светлината, които пръскаш!

Благодаря за гостуването :)))

В 13.11 на Св. Валентин/Зарезан ти си на компютър!!! Да не си се повредил, златен, или гърленцето ти е запушено???
За бръмбара... не е лесно, ша знайш ;) Така като ме знаеш, как изтърпявам цяла седмица арестувана, а? Лекувах си душата с неща, които обичам.
Ми сърце ами, ходещ дроб е някак неестетично :)))))
Весел празник, Мишонко! И умната с глътката!!!

Много хубав постинг! Любов и вино,вино и любов!:)

голяма любов, но извънбрачна! да не си на мястото на жена му :(
пожелавам ви хубав трифон зарезан!

Няма нищо по-красиво от нейните цветя - от нейните състояли се празници, и от копнежите по нея! Благодаря ти, Чайче, за прекрасния постинг и затова, че сподели тази нежна проста красота, избликнала от сърцето на гения ипрелестната отдаденост на неговата безсмъртна любима!
А клипът ми е любим!

невероятна любов
сякаш е приказка
благодаря ти чайчеотглухарче
за постинга
това е истинска любов
наздраве за нея
жоро

Благодаря! По здравословни причини я караме само на любов, но сърце да е широко :)))

Принципно съм съгласна с Вас, но трябва да се направят и някои уточнения. Самата мадам Юго е била доста палава, първото залитане е било нейно. Освен това Юго я е обичал до последно и писмата му до нея са също образец на обич и нежност. Просто човекът не е бил мъж за една жена. В едно писмо до Жорж Санд, която му е била приятелка, е написал, че ако една от двете го лиши от себе си, няма да може да го преживее. Това е положението - двуженец, но гениален :)))
Благодаря за пожеланията!

Наистина невероятна, Жоро! Предполагам, че Господ праща такива урагани само на хора, които могат да ги понесат. Дай боже всекиму!!!
Наздраве за емоционалните бури!

"...утешавай я и я развличай по всички възможни начини, щедро и оказвай вниманието и любовта, които е заслужила, и не се бой, че моите търпение и доверие някога ще се изтощат..."

струва ми се свръхчовешко да изречеш (напишеш) подобно нещо, когато си влюбен!
Поздрави за интересния постинг!

И мен това ме порази. Не просто ни капчица егоизъм, пълно самоотричане. Отказала се е от работата си, от деца, почти не е излизала от дома си и цял живот е носила етикета "държанка". Това е... не знам как да го нарека. Будализъм? Или любов, която нашето време не разбира.

genii nqma samo az ostanax xaxaxaxaxaxa

на фона на тази история са твърденията, че няма любов, а само биология, химия и анатомизъм. )))
А иначе дядо Юго не си е поплювал - няма слугиня, дори и по време на изгнаничество, която да е оставил "празна". )))

Забавих се с отговора, защото търсих един клип. Пускам го специално заради теб: http://www.youtube.com/watch?v=1hClC3Ev17A&feature=related

И по ника ти личи :)))

И химия си е имал, но с други. Въобще, голям химик е бил :))) Хеле пък с напредване на възрастта... До колкото имам спомени, бил е около 70, когато си е обзавел дом с трета жена, май Бланш се казваше. Но голямата любов, френската Беатриче, е била мадмоазел Друе.
Както се казва, дай боже всекиму :)))

Чайче, благодаря за клипа, това е един от най-хубавите! А мюзикълът е супер, толкова страст на едно място, припомни ми едно съвсем друго временце... Добре, че кипежите на кръвта са вълнообразни!;)))
Дядо Юго четях от кора до кора, по 7 пъти... Това ми беше личен рекорд, сега май не бих го повторила, но мъжката му сила и магнетизъм и днес действат дистанционно.

За да предизвикаш такова чувство и преданост, трябва да си изключителен човек, а Юго е бил. Как да замениш такъв мъж с нещо посредствено?
Благодаря, че ми напомни и за Гару също!
Преди време бях полудяла по този мюзикъл. И тримата са страхотни:))

Съгледах ангел бял — кръжеше той над мене,

не даваше с криле на бурята да стене,

морето да реве край тоя стръмен бряг.

— Защо си тук дошъл сред гибелния мрак? —

му казах и дочух: — Душата ти да взема.

Изтръпнах. Бе жена. И с красота неземна.

Но блед, с треперещ глас, ръце прострях смутен:

— Когато отлетиш, какво ще стане с мен?

Мълчеше той. Нощта нападна небесата

и в миг се мръкна. — Щом изтръгнеш ми душата,

къде ще отлетиш? В кои ли самоти?

Мълчеше все така. — Кажи ми, кой си ти —

смъртта ли си? Или животът? Довери ми…

Тъмите ставаха все по-неутешими.

И рече мрачно той: — Не, аз съм любовта!

И цял се озари от мрачна красота.

И в мрака — огнен взор преди той в мен да впери —

звездите зърнах през крилата белопери.



Джърси, септември 1855

Мисля, че го е последвала и в изгнанието...

Любим автор:) Интересен живот и любов, която е извора на най- хубавите му творби!

Удивителна любов! Колко сила се иска за такава всеотдайност!Колко преглъщане на Егото!
Благодаря ти!

Не е имало GSM-и, имейли и скайп;))) Но каква романтика носят писмата, съхранили докосването, аромата и енергията на любомия човек...
Любовта не се превъзнася,не завижда и не дири своето...
Поздравления, Чайче,гениален творец и велика любов!

Аз също смятам, че е останала с него, защото е открила, че не може да го замени.
Благодаря за хубавото стихотворение. Знаеш ли кой е преводача?

Благодаря за гостуването :)
Да, така е написал до Жорж Санд - любовта е реката, която върти воденицата ми.

Вежду редовете разчитам въпроса аз бих ли могла така. И му отговарям за себе си: не.

Какво ще запомнят магнитните носители от и за нашите любови? Май нищо :(

Пък може и да проуча повече по въпроса...
Епистоларната любов е велико нещо - това е общуване само и изключително на душите, от най-дълбоката им същност!
Права си за магнитните носители - нищо няма да остане!
Но и времената са други. Само любовта е същата...

Пропускът е мой!
А за епистолярната обич - да са живи и здрави сървъри, да растат и крепнат навеки:)))
Хубав уикенд!

Честно да ти призная, то се оказа море. Писал тоя човек, та се скъсал! Сега съм се заровила в кореспонденцията с жена му. Започвам да вярвам, че е възможно да обичаш двама човека едновременно.
И колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че любовта не е същата. Дано да не съм права!

Права си, Тили! В днешните технологични времена любовта е някак сървърна :)))
Страхотни са преводите на Кадийски! Каквото съм прочела, преведено от него, все е в десятката!
И на теб хубав уикенд!

и за всички моменти, които осмислят съществуването ни!

Наздраве, мило чайче!

Целувам те!
С.

Радвам се на всяко нишанче от теб! Наздраве :)