Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04.2007 00:54 - Из реалния живот
Автор: tessy Категория: Други   
Прочетен: 2374 Коментари: 2 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Отвори очи. Къде беше? Какви са тия хора около него? Не помнеше нищо. Последните откъси спомени бяха от язовира, когато бе за риба, но не бе възможно тези хора да бяха на язовира. Щеше да ги види. Щеше да ги ПОМНИ. А не помнеше, не помнеше нищо. Отчаяно се опитваше да извика някакъв спомен, но все не успяваше. Тези лица, които гледаше невиждащо трябваше да му напомнят нещо, а не му напомняха нищо. Но какво искаха от него, защо не го оставеха на мира. Той трябваше да си отиде в къщи. Понечи да се изправи, но краката не го слушаха. Някой го спираше да се изправи. Някой му говореше в ухото. Чуваше ги, думите потъваха в него, но не оставяха своя смисъл в съзнанието му. Краката не го държаха. За какво падане говореха? Кой е падал? Той не бе падал. И за какви счупени крака говореха, по дяволите. Извика им да млъкнат. Дразнеха го. Гледаха го със състрадание и съжаление. Започнаха да му задават въпроси, глупави въпроси. На колко години е? Как на колко, на 35. Как се казвал... Ама за какъв го вземаха, за глупак? Или за луд? Започна да им говори, изричаше всичко, което искаше да каже. Усещаше обърканите им погледи, как се споглеждаха с тревога помежду си. Ама какво става, защо не го оставят на мира. Някой го потупа по рамото, той се опита да се обърне, но не успя. КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ, СТАВАШЕ! Опита се да се изправи отново. Отново не успя. Ядоса се. Започна да блъска по стола, на който го бяха сложили. Започна да вика. Усещаше, че това, което говори няма смисъл. Усещаше, че се губеше. Усещаше, но продължаваше. Не можеше да се спре. Нервността го бе обхванала изцяло. Викаше. Викаше...

***

Жена му стоеше до него. Казваше се Роза. Гледаше го с големите си очи и сълзите й се стичаха по бузите. Мъжът й се казваше Илия. Беше на 60 години. В това състояние от две. На инвалиден стол. Мозъкът му бе останал в миналото, заключен. Всичко, което той си спомняше бяха спомени от един друг живот. Живот, живян преди много години. Живот хубав и лек. Когато говореше, повечето неща бяха несвързани. Думи без смисъл, думи изгубени, думи ненужни. Думи, ненамиращи пътя, един път изречени. Все си мислеше, че е на язовира за риба и все искаше да си ходи. Правеше постоянни опити да се изправи. Не знаеше, че когато бе получил това, бе паднал и си бе счупил крака. Сега бе зарастнал накриво, а и нямаше сили да се движи, тъй като дълго време бе стоял обездвижен. Част от роднините му вярваха, че повтаряйки и припомняйки му за миналото, ще успеят да съживят спомените и ще му помогнат. Вярваха, че ще проумее истината и какво се бе случило в онзи ден. Засега усилията им бяха напразни. Роза смятеше, че никога няма да се увенчаят с успех. Получаваше такива кризи постоянно и никой лекар не можеше да каже защо.

Съзнанието му се луташе заключено и нямаше връщане назад. В онзи ден преди две години той бе получил удар.

***

Постът е базиран на реални наблюдения...




Гласувай:
0



1. gataca - Много тъжно...
12.04.2007 17:33
а и с последното изречение още повече...

( http://gataca.blog.bg/viewpost.php?id=25225 )
цитирай
2. boyoto - Красиво
12.04.2007 19:48
боравене със словесните форми. Поздрави и те прегръщам :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tessy
Категория: Тя и той
Прочетен: 572448
Постинги: 130
Коментари: 563
Гласове: 3592
Архив